На днешния ден преди точно половин век в Мюнхен се случва историческо за български спорт събитие. На 29 август 1972 г. по време на олимпийските игри в баварската столица родните щанги печелят първата си олимпийска титла. Това става благодарение на феноменалното представяне на Норайр Нурикян, отвоювал в епична битка и със световен рекорд златния медал. Четири години по-късно дребничкият щангист ще повтори своя подвиг и на игрите в Монреал.
Знаменитата годишнина бе отбелязана днес с емоционална церемония в Музея на спорта. Да поздравят великия шампион се събраха десетки легендарни спортисти и треньори, дейци на спорта, общественици и журналисти. Архивни видеокадри и прочувствени слова припомниха най-паметните мигове от забележителната кариера на Нурикян и най-вече спечелването на първото му олимпийско злато в Мюнхен. Силно развълнуван Норайр благодари за топлите думи, като връчи и трите си златни медала от световни и европейски първенства на Музея на спорта. Големият спортист и треньор бе специално отличен от Министерството на младежта и спорта, Българския олимпийски комитет и др. Норайр бе поздравен лично и от новоизбрания президент на БФВТ Ариф Маджид.
Нурикян е един от едва шестимата печелили два пъти олимпийско злато за България. В богата визитка на великият шампион има още две световни титли (по това време олимпийските турнири са били и световни първенства), сребро от световното в Хавана 1973, бронз от шампионатите на планетата в Лима 1971 и в Манила 1974, а на континенталния подиум е записал злато в Берлин 1976, сребро в Констанца 1972 и в Мадрид 1973 и бронз във Варшава 1969 и във Верона 1974. Подобрил е 5 световни рекорда – два в изхвърлянето и три в трибоя (на времето щангистите се състезаваха на повдигане, изхвърляне и изтласкване).
След прекратяване на състезателната си кариера Нурикян продължава да дава сърце и душа за каузата на щангите. Четиринайсет години е помощник на Абаджиев, в националния отбор, а впоследствие самият той като старши треньор извежда Иван Иванов до олимпийското злато в Барселона 1992. На игрите България печели още 3 медала в щангите, а славният Норайр записва няколко силни години начело на първия ни тим. Работи също и като генерален секретар на Българската федерация и определено е в основата на успехите на няколко поколения забележителни наши щангисти.
Ето в подробности историческите за България събития, случили се на 29 август 1972 г. в мюнхенската зала „Генихтебирхале“
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)
… Златният Нурикян е един от най-ниските на ръст състезатели в историята на световните щанги. Куриозно той започва кариерата си в спорта като… баскетболист, а преди това се пробвал в гимнастиката и футбола. Причината да тренира баскетбол била прозаична – просто мечтаел да порасне на ръст. Живял с този блян до момента, в който попаднал в полезрението на Иван Абаджиев и то отново по неочакван начин. Техникумът по текстил в Сливен трябва да се представи на ученическо състезание по вдигане на тежести и като нямало достатъчно щангисти „мобилизират“ дори … баскетболисти. Така на 18-годишна възраст Нурикян вдига за първи път щанга и дори става победител! Малката подробност - нямал нито един съперник.
Тренира баскетбол, за да порасне по-висок
За щастие при тази първа победа на Нурикян, в залата присъствал Иван Абаджиев. Старшията веднага съзира нешлифован талант и няма сила, която да попречи в намерението му 155-сантиметровият младеж да бъде спечелен за тежката атлетика. Така баскетболът се разделя с най-ниския си състезател, но пък щангите печелят истински великан, който се превръща в световна звезда.
След само 4 години тренировки, Нурикян вече има във визитката си пето и второ място от европейски първенства, а на световното в Перу печели бронз. С този актив той се появява на олимпиадата Мюнхен 1972, но не е сред суперфаворитите. Специалистите му отреждат 6-7 място, а титлата в кат. 60 кг според медиите е „резервирана“ за легендарния Дито Шанидзе (СССР), вицешампион от предишната олимпиада. Първоначално представителят на „Сборная“ оправдава прогнозите, събирайки трибой от 400 кг и мнозина дори бързат с поздравленията към него. Не така обаче смята Норайр.
Българският ас повежда в първото движение – повдигане, със 127.5 кг от втори опит и не успява на 130 кг в третия. В изхвърлянето обаче Нурикян е чак пети, с трудно вдигнати в трети опит 117.5 кг. Драмата настъпва в изтласкването. Българинът стартира от 147.5 кг и във втория опит качва с умопомрачителните 10 кг отгоре. Междувременно Шанидзе вече е събрал трибой 400 кг и приема овациите, някои зрители дори вече напускат залата. Но Норайр заковава 157.5 кг над главата си – изравнен световен рекорд и злато с трибой от 402.5 кг. Светът е в шок! Конкурентните приветстват с респект новия крал на категория 60 килограма, а той дори аристократично се отказва от последния си опит. Първото олимпийско злато на Нурикян е първата му голяма победа на световния подиум и първа олимпийска титла за българските щанги.
Олимпийски игри Мюнхен 1972, вдигане на тежести - кат. 60 кг, 29 август, Зала „Генихтебирхале“
Повдигане: 112.5, 127.5, 130 кг
Изхвърляне: 112.5, 117.5, 117.5 кг
Изтласкване: 147.5, 157.5, Х кг
Крайно класиране в трибоя: Норайр НУРИКЯН 402.5 кг (изравнен световен рекорд), Дито Шанидзе (СССР) 400 кг, Янош Бенедек (Унг) 390 кг
Пълния разказ за удивителната кариера на Норайр Нурикян и цялата статистика на неговите титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
