Днес своя 50-годишен юбилей отбелязва един от най-великите в българската и световна спортна история. Щангистът Иван Иванов е олимпийски шампион, 4 пъти световен и 5 пъти европейски първенец. Два пъти печели Световната купа, подобрява 4 световни рекорда и е лауреат на престижния приз „Златната щангетка“ за най-добър в света през 1989 година. Той остава в световните щанги и като един от малкото без „нула“ на подиума. Днес Иван е Старшията на българските национални отбори, с които в последните 10 години спечели за България 143 медала от европейски и световни първенства във всички възрастови групи.
Българската федерация по вдигане на тежести честити юбилея на Иван Иванов и му желае много здраве, сила и успехи.
* * *
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)
Иван Иванов
Леката артилерия
През есента на 1984 г. на спирка в Шумен се случва една на пръв поглед безинтересна, но всъщност оказала се историческа среща. Треньорът Велико Великов чака автобуса за залата по щанги, когато по прашната улица се задава 7-годишно хлапе с гайда под ръката. Един Господ знае, какво щеше да се случи, ако съдбата не бе пресякла пътищата им. Но всички знаем какво стана след въпросната среща. Вероятно фолклорната музика губи талантлив гайдар, но светът на спорта печели велик щангист. А България - се сдобива с поредния си олимпийски шампион…
Музиката, а не спортът е първата страст в живота на Иван Иванов. Той е роден на 27 август 1971 г. в Шумен. В детските си години е луда глава, но не се занимава активно със спорт. В семейството му също няма изявени състезатели. Покрай брат си, Иван се увлича по музиката и започва да свири на гайда. И така до седми клас, когато се случва въпросната среща на автобусната спирка. Опитното треньорско око на Великов моментално „сканира” бъдещия шампион и веднага му предлага да го заведе в залата.
Гайда и щанга под една мишница
Иван обаче е много далеч от подобни амбиции и изобщо не иска да се раздели с гайдата. Отговаря, че би пробвал със спорта, само ако продължи да свири на гайда.
„И до днес не съм забравил първото ми влизане в залата – разкрива Иван. - Дисковете гърмяха, подът се тресеше, въздухът „трепереше“ от спорт. Чувствах се странно. Все едно влизах в някакъв храм. Спомням си, че още с първото си докосване до грифа предизвиках фурор. Без никаква тренировка, вдигнах силово 40 кг, а тежах едва 38 кг… Настъпи странна тишина. Веднага след това клекнах и станах с 90–килограмова щанга. Всички ме гледаха в захлас…“
* * *
Пълния разказ за удивителната кариера на феномена в щангите Иван Иванов и цялата статистика на неговите многобройни титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“, с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.
