Етапи в развитието на българските щанги

ЕТА­ПИ НА БЪЛ­ГАР­С­КИЯ ПРОГ­РЕС
В СВЕ­ТОВ­НИ­ТЕ ЩАН­ГИ

1969г. - 1972 г.

То­зи етап се ха­рак­те­ри­зи­ра с по­я­ва­та на пър­ви­те големи ус­пе­хи на наши­те теж­ко­ат­ле­ти. Част от тях са пос­тиг­на­ти от със­те­за­те­ли, ко­и­то при стария начин на под­го­тов­ка, не успяваха да ре­а­ли­зи­рат сво­и­те въз­мож­нос­ти и да пече­лят. Това са Ата­нас Ки­ров, Мла­ден Ку­чев, Пе­тър Янев, Стан­чо Пен­чев, Иван Ата­на­сов и др. За­ед­но с тях на меж­ду­на­род­ния по­ди­ум из­ля­зо­ха по-мла­ди­те - Но­ра­ир Ну­ри­кян, Йор­дан Би­ков, Ата­нас Шо­пов, Ан­дон Ни­ко­лов, Алек­сан­дър Край­чев и др.

Ус­пеш­но­то учас­тие на то­ва по­ко­ле­ние със­те­за­те­ли, ста­на ре­ал­ност благодарение на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че тре­ни­ро­въч­ния про­цес бе­ше на­ло­жен, ка­то до­ми­ни­ращ ек­с­тен­зив­ния фак­тор, т.е. уве­ли­ча­ва­не обе­ма на извършената ра­бо­та и вре­ме­то за тре­ни­ров­ка. За то­зи етап,то­ва бе­ше единстве­ния пра­вил­ния под­ход, за­що­то и све­тов­но ­из­вес­т­ни­те по то­ва вре­ме теж­ко­ат­ле­ти­чес­ки шко­ли не бя­ха съз­да­дени по-ра­ци­о­нал­ни спо­со­би.

Съв­сем ес­тес­т­ве­но, при­ла­га­не­то на то­зи на­чин на тре­ни­ров­ка се от­ра­зя­ва­ше неб­ла­гоп­ри­ят­но на спор­т­но­то дъл­го­ле­тие на на­ши­те  теж­ко­ат­ле­ти.

Ек­с­тен­зив­ни­ят еле­мент в тре­ни­ро­въч­но­то на­то­вар­ва­не из­ха­бя­ва по-бър­зо и скъ­ся­ва про­дук­тив­ния пе­ри­од в жи­во­та на все­ки спор­тист. Всич­ки на­ши състе­за­те­ли по то­ва вре­ме (с из­к­лю­че­ние на Ну­ри­кян)бя­ха звез­ди в един Олим­пийс­ки ци­къл и са­мо ня­кои от тях - мал­ко над сред­но­то ни­во в следващия.

Не­за­ви­си­мо от всич­ко, в то­зи период се из­г­ра­ди ос­но­ва­та на бъл­гар­с­ка­та шко­ла, тя по­лу­чи своята фи­зи­о­но­мия. То­га­ва се фор­ми­ра­ха ней­ни­те же­лез­ни прин­ци­пи и за­ко­ни, очер­та­ва­ха се кон­ту­ри­те на бъ­де­щи­те ус­пе­хи.

1973 г.- 1976г.

За то­зи етап ак­цен­та на об­но­ве­на­та ни ме­то­ди­ка се на­со­чи към интензифицира­не­то на тре­ни­ро­въч­ния про­цес при на­ли­чи­е­то на зна­чи­тел­на по обем ра­бо­та. Ус­пе­хи­те се ста­би­ли­зи­рат, по­я­вя­ват се но­ви спортисти - Геор­ги То­до­ров, Не­дел­чо Ко­лев, Йор­дан Мит­ков, Трен­да­фил Стой­чев, Вален­тин Хрис­тов, Хрис­то Плач­ков и др. Те се спра­вят от­лич­но с проб­ле­ма - да се ре­а­ли­зи­ра обе­ма пре­дим­но на пре­дел­ни и око­лоп­ре­дел­ни те­жес­ти, където ефек­тът на фор­ми­ра­що­то въз­дейс­т­вие е най-сил­но из­ра­зен.

Съв­сем ес­тес­т­ве­но, след­ва и от­лич­но пред­с­та­вя­не на Олим­пийс­ки­те иг­ри в Мон­ре­ал, къ­де­то печелим 3 злат­ни, 4 сре­бър­ни и 1 брон­зов ме­дал. Те­зи на­ши ус­пе­хи обаче са пом­ра­че­ни от дис­к­ва­ли­фи­ка­ци­я­та на един олим­пийс­ки и един ви­це-олим­пийс­ки шам­пи­он. Не­за­ви­си­мо от то­ва с ос­та­ва­щи­те ни 6 меда­ла ние за­щи­тих­ме по­зи­ци­и­те си на вто­ра си­ла в све­тов­ни­те щан­ги.

През то­зи пе­ри­од от вре­ме, за­поч­ва це­ле­на­со­че­на ра­бо­та и с дру­ги възрастови фор­ма­ции (юно­ши­те и мла­де­жи­те) или та­ка на­ре­че­ния вто­ри ешелон. Те съ­що пре­ми­на­ват през цен­т­ра­ли­зи­ра­на под­го­тов­ка и учас­т­ва­т успеш­но на пър­ви­те два све­тов­ни шам­пи­о­на­та за юно­ши. То­ва е но­во поколение щан­гис­ти, из­рас­т­на­ло и обу­ча­ва­но при по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия, притежава друг ман­та­ли­тет, по-добри адап­тив­ни спо­соб­нос­ти и по­тен­ци­ал, ко­е­то пред­по­ла­га и по-на­та­тъш­ното раз­гъ­ва­не на пос­тиг­на­ти­те до то­зи момент ус­пе­хи.

1977 г.– 1980г.

По­я­ва на вре­мен­на кри­за (1977 г.-1978 г.) и тър­се­не на ва­ри­ан­ти за оце­ля­ва­не в но­ви­те ус­ло­вия из­ра­зя­ва­щи се в на­ми­ра­не на под­хо­дя­щи сред­с­т­ва за  възста­но­вя­ва­не. То­ва на­ло­жи промяна на ме­то­ди­ка­та и пре­ус­т­ройс­т­во на жиз­не­ни фун­к­ции в на­ци­о­нал­на­та ни сис­те­ма за ра­бо­та с теж­ко­ат­ле­ти, ко­е­то от­не бли­зо 2 го­ди­ни. След раз­ре­ша­ва­не­то на въз­ник­на­ли­те проб­ле­ми работата про­дъл­жа­ва с ус­ко­ре­ни тем­по­ве. В нея се включ­ва но­во­то поколение - Ян­ко Ру­сев, Ан­тон Ко­д­жа­ба­шев, Бе­лос­лав Ма­но­лов, Сте­фан Димит­ров, Асен Зла­тев, Мин­чо Па­шов, Ру­мен Алек­сан­д­ров, Бла­гой Бла­го­ев, Кръс­тьо Се­мер­д­жи­ев, Ва­лен­тин То­до­ров, Ста­ни­мир Бай­рак­та­ров, Пла­мен Ас­па­ру­хов, Кра­си­мир Дрън­да­ров и др. След­ва от­лич­но пред­с­та­вя­не на Олимпийс­ки­те иг­ри в Мос­к­ва през 1980 г., от къ­де­то пе­че­лим 8 ме­да­ла в двубоя  - 2 златни, 4 сребърни и 2 бронзови.

1981г. - 1984г.

Це­ле­на­со­че­на­та ра­бо­та на ре­ди­ца доб­ре под­гот­ве­ни и ам­би­ци­оз­ни тре­ньо­ри  съз­да­до­ха ус­ло­вия у нас да се по­я­вят тен­ден­ции на ран­на спор­т­на специализа­ция. Адап­ти­ра­на­та към нея ме­то­ди­ка на тре­ни­ров­ка съз­да­де възмож­ност за из­рас­т­­ва­не­то на спор­тис­ти с по-различни качества, и с възмож­ност за по-про­дъл­жи­те­лен със­те­за­те­лен жи­вот в срав­не­ние с поколени­е­то пре­ди тях. По­я­вя­ват се Не­но Тер­зийс­ки, Сте­фан То­пу­ров, Алексан­дър Вър­ба­нов, Здрав­ко Сто­ич­ков, Ан­то­нио Кръс­тев, На­им Сюлейманов, Ру­мен Те­о­до­си­ев и др. Те по­па­дат в ед­на раз­ра­бо­те­на сис­те­ма за под­го­тов­ка, включ­ва­ща пос­ле­до­ва­тел­но ра­бо­та в III, II и I еша­лон.

Ме­то­ди­ка­та на теж­ко­ат­ле­ти­чес­ка­та тре­ни­ров­ка съ­що пра­ви крач­ка нап­ред - на­ма­ля­ва се ко­ли­чес­т­во­то на из­пол­з­ва­ни­те тре­ни­ро­въч­ни уп­раж­не­ния.

Ос­та­ват те­зи, ко­и­то по ха­рак­те­ра на мус­кул­но­то уси­лие и прос­т­ран­с­т­ве­но-вре­ме­ви­те си ха­рак­те­рис­ти­ки са най-бли­зо до със­те­за­тел­ни­те. Т.е. цел­та и чрез усъ­вър­шен­с­т­ва­не на меж­ду­мус­кул­на­та и вът­ре­мус­кул­на ко­ор­ди­на­ция в тренировъчната дейност с най-добрите български тежкоатлети, да се раз­ви­ват при­о­ри­тет­но т.нар. спе­ци­а­ли­зи­ра­ни фун­к­ци­о­нал­ни сис­те­ми. То­ва до­ве­де до про­ме­ни в ак­цен­та на тре­ни­ро­въч­ни­те за­ни­ма­ния. Ос­нов­на­та ра­бо­та (на пре­дел­ни и око­лоп­ре­дел­ни те­жес­ти)се осъ­щес­т­вя­ва­ше са­мо чрез ня­кол­ко упраж­не­ния. Това се от­ра­зи из­к­лю­чи­тел­но бла­гоп­ри­ят­но на хо­да на на­ше­то раз­ви­тие. Тя пре­доп­ре­де­ли ус­пе­ха за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме, обезпе­чи и га­ран­ти­ра се­ри­оз­ни крач­ки по пъ­тя на­го­ре на бъл­гар­с­ки­те щан­ги.

Не­у­час­ти­е­то ни в Олим­пийс­ките иг­ри в Лос Ан­же­лис през 1984 г. се от­ра­зи край­но неб­ла­гоп­ри­ят­но на ак­ти­ва ни от олим­пийс­ки от­ли­чия. То ли­ши нашите мом­че­та от ми­ни­мум 10 олим­пийс­ки ме­да­ла, за ко­и­то ни­ко­га ня­ма да се на­ме­ри ком­пен­са­ция.

1985 г. - 1988 г.

Намеж­ду­на­род­ния по­ди­ум излизат следващото поколение български таланти в щангите - Сев­да­лин Ма­ри­нов, Мит­ко Гръб­лев, Ан­гел Ген­чев, Бо­рис­лав Гиди­ков, Иван Ча­къ­ров, Ми­ха­ил Пет­ров, Сте­фан Бо­тев и др. Тях­на­та по­я­ва за­ед­но с из­вър­ше­но­то до ту­к във вся­ко нап­рав­ле­ние под­си­гу­ри на на­шия отбор ус­ло­вия за не­виж­дан нап­ре­дък - Бъл­га­рия ста­на 3 го­ди­ни под­ред световен шам­пи­он в от­бор­но­то кла­си­ра­не, а за Олим­пийс­ки­те иг­ри в Се­ул всич­ки със­те­за­те­ли бя­ха във вър­хо­ва фор­ма. Не­и­зяс­не­ни все още обстоятелст­ва ли­ши­ха от зас­лу­же­ни отличия на­ши­те пре­въз­ход­ни тежкоатлети Мит­ко Гръб­лев, Ан­гел Ген­чев, Асен Зла­тев, Иван Ча­къ­ров, Румен Те­о­до­си­ев, Сте­фан Бо­тев и Ан­то­нио Кръс­тев. За ня­кой от тях, то­зи неус­пех се ока­за прег­ра­да за бъ­де­ща ре­а­ли­за­ция.

1989 г. - 1992 г.

След не­ус­пе­ха в Се­ул (по-ско­ро в мо­ра­лен ас­пект) дой­до­ха и про­ме­ни­те в стра­на­та. Всич­ко се ус­лож­ни. На­ли­це бе­ше все още сис­те­ма­та - тя про­из­ве­де но­ви име­на - Иван Ива­нов, Ни­ко­лай Пе­ша­лов, Йо­то Йо­тов, Ки­рил Ку­нев, Петър Сте­фа­нов, а мал­ко по-къс­но Зла­тан Ва­нев и Сев­да­лин Мин­чев.

С сложи край на инер­ци­я­та в на­чи­на на ра­бо­та на бъл­гар­с­ка­та шко­ла, ко­я­то във вре­ме­то пос­те­пен­но за­ба­ви своя ход и на­ма­ли про­дук­тив­ност­та си. Сви­ва­не­то на ра­бо­та­та в цен­т­ро­ве­те, от­тег­ля­не­то на ня­кои спе­ци­а­лис­ти, не­о­без­пе­че­ност­та на тре­ни­ро­въч­ния про­цес от жиз­не­ни ком­по­нен­ти и пр. сва­ли­ха ни­во­то на бъл­гар­с­ки­те щан­ги. Не­за­ви­си­мо от то­ва, българският тим успя да направи  доб­ро пред­с­та­вя­не на Олим­пийс­ки­те иг­ри в Бар­се­ло­на през 1992 г.

1993 г. - 2000 г.

За вре­ме­то до края на ве­ка, т.е. за це­ли два олим­пийс­ки ци­къ­ла се по­я­ви­ха  са­мо ня­кол­ко нови име­на - Сте­фан Ге­ор­ги­ев, Ге­ор­ги Гър­дев, Пла­мен Желязков, Пе­тър Та­нев, Гъ­лъ­бин Бо­ев­с­кииГе­ор­ги Мар­ков. За съ­що­то вре­ме, по-ра­но сис­те­ма­та ни за под­го­тов­ка раж­да­ше 20-25 със­те­за­те­ля от съ­ща­та кла­са, с ко­и­то се чу­дех­ме какво да правим. Съ­що­то мо­же да се ка­же и за жени­те. От­бо­рът се фор­ми­рав периода 1989 г.-1990 г., и от то­га­ва до края 2000 г.  имаше само по 6-7 тежкоатлети. Ед­ва през 2000 г. се по­я­ви­ха из­вес­т­ни на­деж­ди за ед­но-две нови по­пъл­не­ния.

Все пак, в края на пе­ри­о­да, се за­бе­ля­за из­вес­тен нап­ре­дък. От 1997 г. до Олим­пийс­ки­те иг­ри в Сид­ни през 2000 г., бъл­гар­с­ка­та шко­ла на­пом­ни за добри­те си вре­ме­на, и до­ка­за, че мо­же и в но­ви­те ус­ло­вия да бъ­де от водещите си­ли в све­тов­ни­те щан­ги. И тък­мо тогава, дойдоха нови разочарования. Не­ле­пи об­с­то­я­тел­с­т­ва ста­на­ха при­чи­на да за­гу­бим 3 олимпийс­ки ме­да­ла.

2001 г. – 2004 г.

Поредният етап от живота на българските щанги се характеризира с появата на нови лица, с по-различен манталитет и разбиране за управление на Българската федерация по вдигане на тежести, и работата с националните отбори. Много традиционни дейности се промениха. Въведе се нова организация на работа с подрастващите формации. Стратегията на федерацията се ориентира, както към постигане на високи резултати от най-добрите ни спортисти, така и полагането на грижи  и внимание към проблемите на детско-юношеските щанги. Клубовете по места получиха реална и значителна материална помощ от БФВТ. Вътрешните първенства придобиха по-добра организация. Текущата информация от центъра към отделните звена стана по-точна, навременна и полезна. Всички дейности се осъществяваха  в обстановка на взаимно уважение и сговор между работещите в системата на българските щанги.

На подиума излязоха нови имена - Милен Добрев, Николай Стоянов, Дамян Дамянов и др. От най-младите, решителни крачки по пътя на изявата си на международния тежкоатлетически подиум, направиха Ясен Стоянов, Величко Чолаков, Демир Демирев, Ивайло Филев, Мехмед Фикретов и др.

Представянето на нашите отбори и състезатели  започна да придобива облика на това от най-добрите години за българските щанги – от 2 шампионски титли и 31 медала от Европейски и Световни първенства през 2001 г. до 12 шампионски титли и 77 медала от първенствата през 2002 г. Това  по безспорен начин доказва наличието на зрялост и професионализъм в работата на  всички структури на Българската федерация по вдигане на тежести- обстоятелство, което стана предпоставка за отличното ни представяне на Олимпийските игри в  Атина през 2004 г.

2004 г. – 2011 г.

За съжаление, не всичко в хода на нашата история върви напред и нагоре. Това може да се каже най-вече, за периода от края на2004  г., до средата на 2007 г. В този период, управлението на Българската федерация по вдигане на тежести не беше в крак със съвременните изисквания за методика на тренировка, за управление на тренировъчния процес, за добър мениджмънт и нормални контакти с организации от страната и чужбина. Това стана предпоставка за небивало отстъпление от завоюваните малко преди това позиции на международния тежкоатлетически подиум. Започна се с нищо непредизвикана война между ръководството на федерацията и клубове от страната. Налагаха се драстични наказания. В крайна сметка, суверена /представителите на клубовете по вдигане тежести от страната/ избра нов път, който за жалост, доведе българските щанги до още по-големи проблеми.

Но всичко това, може да се оцени с много по-голяма точност от дистанцията на изминалото време. Затова тук и сега, категорични оценки за този сложен етап от  живота  на българските щанги  няма да бъдат правени.

2011 г. – 2014 г.

През май`2011 годинабе учредена нова федерация, която от началото на 2014 г.се преименува в „Българска федерация по вдигане на щанги”. Тя бе лицензирана от Министерството на физическото възпитание и спорта, и остана единствената административна структура в системата на българския спорт, която развива вдигането на тежести на територията на страната.

От тогава, постепенно българските щанги започнаха да набират мощ. Постигнато бе по–добро класиране на игрите в Лондон 2012, където щангите станаха един от трите български спорта с медали: с двама състезатели БФВТ спечели сребро чрез Милка Манева, а Иван Марков остана на косъм от отличията и се нареди пети. Започна възстановяване на традициите за добро представяне на Европейски и Световни първенства за отделните възрастови групи през периода 2011 г. - 2014 г., като особено внимание бе отделено на подрастващите.

                                                           2015 г. - 2020 г. 

През периода българските щанги продължават постепенно да възстановяват предишните си позиции на европейския и световен подиум. Приоритет в работата на федерацията е младото поколение. В резултат на това в периода 2015 - 2020 г. България спечели над 220 медала от световни и европейски първенства в отделните възрастови групи.

След дълга пауза страната ни приветства шампион в голямо състезание - Божидар Андреев грабна златото в кат. 73 кг на европейското първенство за мъже през 2019 г. в Батуми, като подобри 3 континентални рекорда.През същата година той стана европейски шампион и до 23 г. с 3 европейски рекорда за младежи в Букурещ в кат. 81 кг през октомври и спечели бронз на световното първенство за мъже с 3 европейски рекорда за мъже в Патая кат. 73 кг през септември.

През 2019 г. българските щанги спечелиха само в двубоите общо 43 медала, от които 7 титли и 13 отличия на световни и европейски първенства и се превърнаха в най-успешния български спорт в предолимпийската година.  Година по-рано, през 2018-та, БФВТ завоюва над 20 медала от световни и европейски първенства при младите и три отличия от европейското за мъже и жени. Христо Христов стана олимпийски вицешампион за младежи, а Галя Шатова грабна бронза на младежката олимпиада в Буенос Айрес и евротитла при 17-годишните. Христов бе определен и за най-добър млад талант за годината у нас сред всички спортове. Стилян Гроздев и Георги Шиков станаха европейски вицешампиони за мъже от Букурещ, където Даниала Пандова грабна бронз. Ангел Русев бе европейски шампион до 17 г., а при мъжете се нареди пети на европейско първенство и шести на световното в Ашхабад, където подобри пет световни рекорда за младежи и спечели бронз в изтласкването.

Въпреки пандемията и здравната криза, БФВТ записа успехи и през 2020 година. Стилян Гроздев, Божидар Андреев, Юндер Бейтула и Христо Христов спечелиха злато на преодолимпийския турнир за Световната купа в Малта, а Ангел Русев и Юндер Бейтула се върнаха със сребро от преодолимпийския турнир за Световната купа в Иран. Карлос Насар е шампион, а Георги Йочев с бронз на първата в историята онлайн Световната купа за младежи Перу 2020.