|

Началото

В началото на 20 век в България започват да проникват модерните форми на вдигането на тежести – с щанги, в няколко състезателни упражнения. Постепенно, от средство за общо физическо развитие, вдигането на тежести се идентифицира, като самостоятелна спортна дисциплина. През  30-те години в раз­лич­ни гра­до­ве на стра­на­та се фор­ми­рат центровете на този спорт, излъчват се пред­с­та­ви­те­ли за учас­тие в раз­лич­ни тур­ни­ри.

Го­ле­ми­те име­на на на­шия спорт по то­ва вре­ме са Лю­бен Бо­зев, Илия Чобанов, Илия Кал­чев и др. Най-яр­ка­та фи­гу­ра в на­ша­та ис­то­рия за то­зи етап от на­ша­та ис­то­рия  е Лю­бен Бо­зев, кой­то на 23.12.1927 г. в Па­риж пос­та­вя нов све­то­вен ре­корд в уп­раж­не­ни­е­то пов­ди­га­не с пос­ти­же­ние 109 кг.

То­ва е пър­ви­ят бъл­гар­с­ки све­то­вен ре­корд по вди­га­не те­жес­ти, ре­гис­т­ри­ран офи­ци­ал­но през 1928 г. в ана­ли­те на МФВТ! То­ва е пър­ви­ят бъл­гар­с­ки световен ре­корд!

За съ­жа­ле­ние, в то­зи етап от раз­ви­ти­е­то си бъл­гар­с­ки­те теж­ко­ат­ле­ти не са има­ли цен­т­ра­ли­зи­ран ор­ган, кой­то да кон­со­ли­ди­ра дей­ност­та им, и да ги иден­ти­фи­ци­ра за ид­ни­те по­ко­ле­ния. Зна­чи­тел­но по-доб­ри ус­ло­вия и възможнос­ти за раз­ви­ва­не­то на вдигането на тежести се по­я­вя­ват в края на 50-те го­ди­ни на ­ми­на­лия век. Сре­ди­ще за то­ва е Вис­ше­то учи­ли­ще за физкулту­ра /ВУФ/, къ­де­то гру­па мла­ди сту­ден­ти под ръ­ко­вод­с­т­во­то на доц. Жив­ко Фи­ли­пов за­поч­ват да ус­во­я­ват вди­га­не­то на те­жес­ти по съществуващи­те и ве­че ут­вър­де­ни меж­ду­на­род­ни пра­ви­ла. Те по­ла­гат основи­те на съв­ре­мен­ния об­лик на вди­га­не­то на те­жес­ти и спо­ма­гат за негово­то раз­п­рос­т­ра­не­ние в раз­ли­чни цен­т­ро­ве на стра­на­та.

На 22.12.1947 г. в са­ло­на на Ев­рейс­кия дом в Со­фия след със­те­за­ние по борба, се про­веж­да и пър­во­то със­те­за­ние - де­мон­с­т­ра­ция по вди­га­не на тежес­ти. В не­го взи­мат учас­тие сту­ден­ти и чле­но­ве на ня­кои сто­лич­ни клубове - Хр. Не­дел­чев, Ф. Па­на­йо­тов, Н. Ча­мов, И. Йо­тов, А. Ак­ра­бов, П. Рай­чев и др.

Вед­на­га след то­ва, под ръ­ко­вод­с­т­во­то на Жив­ко Фи­ли­пов се пре­веж­дат правил­ни­ци, тър­сят се по­со­бия и се създава условия за тренировки. За­ед­но с Ан­гел Ак­ра­бов пишат първото учебно помагало за вди­га­не­то на те­жес­ти.

През 1948 г., след за­вър­ш­ва­не­то на Ре­пуб­ли­кан­с­ко пър­вен­с­т­во по бор­ба, се про­веж­да и Пър­во­то Ре­пуб­ли­кан­с­ко лично пър­вен­с­т­во по вди­га­не те­жес­ти. То­ва се на­ло­жи­ло от об­с­то­я­тел­с­т­во­то, защото ад­ми­нис­т­ра­тив­но сек­ци­я­та по вди­га­не те­жес­ти би­ла прик­ре­пе­на към из­г­ра­де­на­та по-ра­но Ре­пуб­ли­кан­с­ка сек­ция по бор­ба към НФС.

От 1949 г. Ре­пуб­ли­кан­с­ки­те пър­вен­с­т­ва по вди­га­не те­жес­ти се про­веж­дат самос­то­я­тел­но, тъй като вече е има­ло  из­г­ра­де­на Ре­пуб­ли­кан­с­ка сек­ция по вди­га­не те­жес­ти към от­дел “Теж­ка ат­ле­ти­ка” на НКФС. От 1963 г. тя се преоб­ра­зу­ва в Бъл­гар­с­ка фе­де­ра­ция вди­га­не те­жес­ти (БФВТ).

От 1950 г. до 1960 г., в стра­на­та се по­я­вя­ват пър­ви­те цен­т­ро­ве на тежкоатлети­чес­кия спорт. Ка­то ос­но­ва­те­ли, със­те­за­те­ли и тре­ньо­ри се проявя­ват: Лю­бен Рай­чев, Па­вел Рай­чев и Иван Ве­се­ли­нов в Асе­нов­г­рад, Иван и Ми­ха­ил Аба­д­жи­е­ви в Но­ви па­зар и Шу­мен, Иван Ди­лов в Пле­вен, Илия Ни­ко­лов във Ви­дин и Вла­ди­мир Са­вов в Лом.

В Со­фийс­ки клу­бо­ве, вис­ши учи­ли­ща и спор­т­ни ор­га­ни­за­ции за­поч­ват работа Хрис­то Не­дел­чев, Па­вел Рай­чев, Ан­гел Ак­ра­бов, Па­вел Добрев, Дими­тър Гюр­ков, Ва­сил Кон­с­тан­ти­нов, Сто­ян Пет­ков, Кон­с­тан­тин Ди­мит­ров и др., а ка­то де­я­те­ли, ор­га­ни­за­то­ри и съ­дии - Ни­ко­ла Фи­чев, Ни­ко­лай Кос­тов, Сте­фан Ива­нов, Фи­лип Ге­нов и др.

Тла­сък за раз­ви­ти­е­то на щан­ги­те в Бъл­га­рия, оказ­ват кад­ри­те на Тех­ни­ку­ма за физ­кул­ту­ра и спорт в Плов­див. Той е от­к­рит през 1949 г., но спе­ци­а­лис­ти по вди­га­не те­жес­ти се обу­ча­ват от 1951 г. За­вър­ш­ват, а по-го­ля­ма­та част от тях про­дъл­жа­ват об­ра­зо­ва­ни­е­то си в Со­фия, ця­ла пле­а­да пе­да­го­зи. Сред тях са Иван Аба­д­жи­ев, Па­вел Доб­рев, Ва­сил Кон­с­тан­ти­нов, Ге­ор­ги Ата­на­сов, Ки­рил Ян­ков, Ми­ха­ил Аба­д­жи­ев, Лю­бо­мир Гра­ди­на­ров, Илия Ба­ба­чев, Ангел Ан­ге­лов, Си­ме­он Ко­лев, Иван По­пов, Ни­ко­ла Мол­лов и др.

Те­зи спе­ци­а­лис­ти стават гръб­на­ка на офор­мя­щите се струк­ту­ри на български­те щан­ги.

От на­ча­ло­то на 50-те го­ди­ни, за­поч­ва да се пре­веж­да спе­ци­ал­изирана литерату­ра по вди­га­не те­жес­ти, пре­дим­но на съ­вет­с­ки ав­то­ри. Това се отразява по­зи­тив­но вър­ху те­о­ре­ти­чната и прак­ти­чес­ка под­гот­овка на създаващи­те се спе­ци­а­лис­ти. Из­да­ват се кни­ги на Р. П. Мо­роз, Л. М. Со­ко­лов, П. Ло­пу­тин, В. И. Ро­ди­о­нов, И. З. Лю­ба­вин, Г. К. Ба­ла­шов, а по-къс­но и на А. Н. Во­ро­бьов, А. С. Мед­ве­дев, Р. А. Ро­ман и др. Ня­кои от тях по­се­ща­ват Бъл­га­рия, и чрез лек­ции или ла­гер-сбо­ро­ве с на­ци­о­налните от­бо­ри раз­к­ри­ват ня­кои стра­ни на спе­ци­ал­на­та теж­ко­ат­ле­ти­чес­ка под­го­тов­ка. То­ва спо­ма­га за офор­мя­не на на­ша­та ме­то­ди­ка за ра­бо­та в обу­че­ни­е­то на под­рас­т­ва­щи, и във ви­со­ко­то спор­т­но  майс­тор­с­т­во.

В периода 1956 г. - 1957 г. по ини­ци­а­ти­ва на БФВТ се про­веж­дат на­уч­но-прак­ти­чес­ки из­с­лед­ва­ния с де­ца и юно­ши под ръ­ко­вод­с­т­во­то на проф.  д-р Ма­те­ев. Бла­гоп­ри­ят­ни­те ре­зул­та­ти от тях помагат, да се стиг­не до взе­ма­не­то на ре­ше­ние за про­веж­да­не на със­те­за­ния с юно­ши до 20 г. от 1958 г., а през 1963 г. и с ЮМВ (16-18 г). От 1965 г. за­поч­ват да се ре­гис­т­ри­рат офи­ци­ал­но све­тов­ни ре­кор­ди за юно­ши. От­то­га­ва да­ти­рат и изя­ви­те на на­ши­те мла­ди атле­ти, ко­и­то са­мо след ня­кол­ко го­ди­ни дос­ти­гат до пъл­но пре­въз­ход­с­т­во на све­тов­ния по­ди­ум.

До 1965 г., в ос­нов­ни ли­нии, е из­г­ра­де­на ця­ла­та струк­ту­ра на вди­га­не­то на те­жес­ти в Бъл­га­рия. Обо­со­бе­ни са цен­т­ро­ве­те. Под­си­гу­ре­на е ма­те­ри­ал­на ба­за за тях, обо­руд­ва­на с най-необходимите тре­ни­ро­въч­ни сред­с­т­ва. На­ли­це са доб­ре под­гот­ве­ни спор­т­но-пе­да­го­ги­чес­ки кад­ри, как­то по ли­ния на ВИФ, така и чрез тре­ньор­с­ка­та шко­ла. Из­г­ра­де­но е зве­но към СШ "Чав­дар" на ЦСКА за най-та­лан­т­ли­ви­те мла­ди щан­гис­ти. Про­веж­дат се ре­гу­ляр­но Лич­ни и От­бор­ни пър­вен­с­т­ва за всич­ки въз­рас­то­ви гру­пи. След тях започват успешните учас­тия на на­ши със­те­за­те­ли в меж­ду­на­род­ни пър­вен­с­т­ва.

 

ПЪР­ВИ МЕЖ­ДУ­НА­РОД­НИ УС­ПЕ­ХИ
НА БЪЛ­ГАР­С­КИ ЩАН­ГИС­ТИ – 1949 г. - 1968 г.

 

В пър­ви­те го­ди­ни на изя­ва, на­ши­те теж­ко­ат­ле­ти учас­т­ват в Меж­ду­на­род­ни сре­щи и пър­вен­с­т­ва пре­дим­но със стра­ни и ор­га­ни­за­ции, с ко­и­то сме има­ли кон­так­ти по оно­ва вре­ме. На тях те на­би­рат опит, при­уч­ват се към специфика­та на със­те­за­тел­на­та об­с­та­нов­ка, из­г­раж­дат се ка­то ха­рак­те­ри и спор­тис­ти.

През 1949 г. ид­ва пър­ви­ят меж­ду­на­ро­ден ус­пех. На Све­тов­ния мла­деж­ки фести­вал в Бу­да­пе­ща, Ва­сил Кон­с­тан­ти­нов за­е­ма III мяс­то в ка­те­го­рия до 67,5 кг. В след­ва­щи­те из­да­ния на то­зи фо­рум, ус­пе­хи­те ни про­дъл­жа­ват. През 1951 г. в Бер­лин, съ­щи­ят със­те­за­тел са кла­си­ра на II-ро мяс­то, а Па­вел Рай­чев остава трети. През 1953 г. в Бу­ку­рещ, от­лич­но се пред­с­та­вят Иван Ве­се­ли­нов, който се класира на второ място, а Илия Ни­ко­лов завършва трети. Не по-малко рад­ва кла­си­ра­не­то на на­ши­те сьзте­за­те­ли на Све­тов­ни­те сту­ден­т­с­ки иг­ри през 1954 г. в Бу­да­пе­ща. Там Илия Ни­ко­лов и Иван Ве­се­ли­нов се класират втори, а Иван Аба­д­жи­ев и Ди­ми­тър Доб­рев на трето място в сво­и­те ка­те­го­рии. Тре­ти сме и в от­бор­но­то кла­си­ра­не.

Го­ля­ма ро­ля за из­рас­т­ва­не­то на на­ши­те теж­ко­ат­ле­ти са изиг­ра­ли провеждани­те по то­ва вре­ме двус­т­ран­ни и трис­т­ран­ни меж­ду­на­род­ни сре­щи с Че­хос­ло­ва­кия, Ру­мъ­ния, Пол­ша, СССР, Ун­га­рия, Ав­с­т­рия и др. Те са би­ли про­веж­да­ни от в педиода между 1951 г. и 1971 г., ко­га­то об­ли­ка на на­ши­те щан­ги се про­ме­ня зна­чи­тел­но и те­зи фор­ми на кон­так­ти гу­бят зна­че­ни­е­то си. Въп­ре­ки всич­ко, за то­зи етап от раз­ви­ти­е­то си, родните щанги са би­ли сред­с­т­во за при­до­би­ва­не на ру­ти­на от на­ши­те със­те­за­те­ли, с ог­лед бъ­де­щи­те им изя­ви в бор­ба­та за ме­да­ли от го­ле­ми пър­вен­с­т­ва.

На 07.10.1954 г. под № 61 БФВТ е при­е­та за вто­ри път за член на МФВТ, което и от­ва­ря пъ­тя за учас­тие във всич­ки меж­ду­на­род­ни фо­ру­ми на то­зи спорт.

През 1955 г., Бъл­га­рия за пър­ви път учас­т­ва на Ев­ро­пейс­ко и Све­тов­но първен­с­т­во в Мюн­хен (те се про­веж­дат ед­нов­ре­мен­но) с петима със­те­за­те­ли. Там пе­че­лим пър­ви ме­дал от Ев­ро­пейс­ко пър­ве­нет­во. Той е завояван от Иван Ве­се­ли­нов. Записваме и пър­во кла­си­ра­не на бъл­га­рин в шес­ти­ца­та на све­та. Това отново е Иван Веселинов, който заема V-то мяс­то.

През 1956 г. учас­т­ва­ме за пър­ви път на Олим­пийс­ки иг­ри с два­ма със­те­за­те­ли - Иван Аба­д­жи­ев и Иван Ве­се­ли­нов. Там пе­че­лим пър­ви­те 2 точ­ки от Олимпийс­ки иг­ри - V мяс­то на Иван Ве­се­ли­нов.

1957 г., но­си нов ус­пех на бъл­гар­с­ки­те щан­ги - Иван Аба­д­жи­ев пе­че­ли пър­ви ме­дал за Бъл­га­рия от Све­тов­но пър­вен­с­т­во. Той заема II-ро мяс­то в ка­те­го­рия до 67,5 кг. на турнира, който се провежда в Те­хе­ран. В про­дъл­же­ние на десети­на го­ди­ни след то­ва, ние под­дър­жа­ме IV - VI мяс­то в Ев­ро­па и VII - VIII в све­та в от­бор­ни­те кла­си­ра­ния.

За вре­ме­то, от пър­во­то ни учас­тие в Меж­ду­на­род­ни пър­вен­с­т­ва до Олимпийс­ки­те иг­ри в Мек­си­ко през 1968 г., в на­ци­о­нал­ният от­бор влизат много та­лан­т­ли­ви теж­ко­ат­ле­ти, ко­и­то се пред­с­та­вят с раз­ли­чен ус­пех. То­ва са: Вла­ди­мир Са­вов, Ва­сил Пет­ков, Здрав­ко Ко­ев, Ки­рил Ян­ков, Пе­тър Тачев, Иван Ле­чев и мал­ко по-кьсно Стан­чо Пен­чев, Ве­ли­ко Ко­на­ров, Констан­тин Ти­лев, Лъ­че­зар Цве­та­нов и др. С най-голям при­нос за националния тим в то­зи пър­ви етап от раз­ви­ти­е­то на бъл­гар­с­ки­те щан­ги, изпък­ва Иван Ве­се­ли­нов. Той пе­че­ли в три­боя два брон­зо­ви ме­да­ла от светов­ни, четири сре­бър­ни и четири брон­зо­ви ме­да­ла от Ев­ро­пес­ки първенства. Дъ­лъг е спи­съ­кът му от ме­да­ли, за­во­ю­ва­ни на све­тов­ни фестивали, международ­ни сре­щи, тур­ни­ри за "Ду­нав­с­ка­та ку­па" и Све­тов­ни сту­ден­т­с­ки иг­ри.

Без­с­по­рен ли­дер е по кла­си­ра­не в Ре­пуб­ли­кан­с­ки пър­вен­с­т­ва: 16 учас­тия - 16 пър­ви мес­та. За ця­ла­та ис­то­рия на родните щанги, той ос­та­ва не­дос­ти­жим лидер по брой учас­ти­я в Ев­ро­пейс­ки пър­вен­с­т­ва - 10, в Све­тов­ни пър­вен­с­т­ва - 10 и в Олим­пийс­ки иг­ри - 3.

Ана­ли­зи­рай­ки съв­сем без­п­рис­т­рас­т­но бъл­гар­с­ко­то учас­тие в меж­ду­на­род­ни пър­вен­с­т­ва за пе­ри­о­да от 1949 г. до 1968 г., сти­га­ме до из­во­да, че национални­те от­бо­ри по оно­ва вре­ме, са се фор­ми­ра­ли от със­те­за­те­ли, ко­и­то ос­нов­но са раз­чи­та­ли на своя та­лант, из­ра­зен пре­дим­но с пси­хо-фи­зи­чес­ки­те, фун­к­ци­о­нал­ни и природни да­де­нос­ти.

Все още е лип­с­ва­ла на­ци­о­нал­на сис­те­ма за под­го­тов­ка на клас­ни тежкоатлети, ко­я­то да от­чи­та спе­ци­фи­ка­та на на­ши­те ус­ло­вия, и при­ла­га ефек­тив­на ме­то­ди­ка на тре­ни­ров­ка.  

Не­дос­та­тъч­но е бил изяс­нен ба­лан­сът на про­це­си­те по максималното натоварване и адек­ват­но­то въз­с­та­но­вя­ва­не за раз­лич­ни ета­пи от многогодишна­та под­го­тов­ка. Те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва, са поп­ре­чи­ли да има­ме по-доб­ро пред­с­та­вя­не на по­ве­че­то Меж­ду­на­род­ни пър­вен­с­т­ва в то­зи пе­ри­од от вре­ме.

След Олим­пийс­ки­те иг­ри в Мек­си­ко през 1968 г., за стар­ши тре­ньор на нацио­нал­ния от­бор е наз­на­чен Иван Аба­д­жи­ев. От то­га­ва за­поч­ва серията от за­бе­ле­жи­тел­ни ус­пе­хи на бъл­гар­с­ки­те щан­гис­ти.

 

 

виж още...

 

 

Световно п-во Лима - Перу - 07-12.04.2015г.

Европейско п-во Тбилиси - Грузия - 09-18.04.2015г.
    
Световно п-во Вроцлав - Полша - 06-14.06.2015г.
    
Европейска купа Рим - Италия - 29-31.05.2015г.

 

виж още...

 

© 2014 Българска федерация по вдигане на тежести